от любовта боли..когато..

..когато търся ВСИЧКО ..никъде..и къде ли не..
.. не искам да докосвам..нищо..но едва се сдържам..
.. извръщам поглед от очи..в които виждам..щастието си..
..но и които ме отделят от него..с усмивка..или тъга..
..когато реша..че контролирам чувствата си..
..те ми се присмиват..за заблудата ЛЮБОВ..
..споменът от която..или предчувствието за самотата..
..остават несподелени..неизразени..неизразими..
..пориви..без посока и цел..затова боли..
..дали пък съм достоен..тихо е..на тъмно съм..
..скърбя от същото..което ме правеше безумно весел..
..даваше ми щастие..а сега ..само болка..и то насън..