от какво..боли..

..боли и заради изгубеното време..а то..и да го търсиш..по Пруст..следи не оставя..
..боли и от пустотата на Торичели.. щото статуквото..е под въпрос..
..едно..БУМ..е ..ЯРКА..перспектива..и..не е..
..но пък..нали живеем върху едно..леко клатушкащо се..
..склерозирало варовиково парче.. от грамофонната плоча на Космоса..
..успокояваме се..че вече..сме далеч от големия взрив..от който се проточват..
.. нишките към бъдещето.. под формата на пукнатини..
..незабележими в началото..но после..ги откриваме..и по лицата си..
..любов ли..само дето тръбим като слонове в размножителния период..
..или.. не..впиваме се един в друг.. като водни кончета..
..обаче се досещаме..че след копулацията.. започва отчуждаването на началата..
.. разпукването на Цялото..и Бъдещето е..просто отчуждаване.. отдалечаване и изстиване..
..то вече е отворило уродливи рани..или по-скоро кратери..
..които се разширяват все повече и т.н. и т.н. по Картареску..
..тук трябва и румънците да са с нас..
..та май..от мисълта за Бъдещето боли.. не точно..и не само..от любовта..
..когато я има..не се сещаме..за бъдещето..има само..тук..и сега..
..но свърши ли....това е краят..сблъсъкът с бъдещето..опрем ли нос..в него..
..няма мърдане.. тук не е Петербург..за да се изгубим..по ДОСТОЕВСКИ..
..просто..на тротоара..ще поРИСУВАМЕ..момиче..със цветя..
..шарманката..може и да ни забележи..и да ни възПЕЕ..
..дъждът..и сълзите..ще ни заместят..Кронос..
..който уж..се СТРАХУВАЛ..от пирамидите..
..пфу..грънци..