ТОЙ Имаше наше място , на което всяка вечер чаках ЛЮБОВТА . Намирахме се , жадни един за друг , сливахме се в едно и времето спираше . Един ден , кой знае защо , ТЯ не дойде . Дълго чаках и осъзнах , че всичко е свършило . Уж беше наред , но явно нещо е било недоизказано . Стоях и броих залезите в душата си . Станаха сто и все не свършваха . Посвикнах да съм нелюбим и си тръгнах . Част от мен все още е там и не иска да повярва , нито може да си тръгне . ТЯ Имаше наше място , на което всяка вечер дарявах любов и очаквах взаимност . Тръгвах си безброй пъти опустошена и самотна. Болеше ме така , че се реших да прекратя мечтата и уморена от липси , една вечер не отидох . Той вероятно е чакал насаме с алчната си жажда , която утоляваше с мен , без да ми дава нищо в замяна . Не зная какво сме имали , но съм сигурна , че не беше ЛЮБОВТА , за която копнея и която ще търся . Понякога ще тъгувам за нашето място , където отивах с надежда и си тръгвах , обсипана с ласки , но изпълнена с болка от толкова много несбъднатост .